78 години от историческата операция на съюзниците в НормандияТова е

 
78 години от историческата интервенция на съдружниците в Нормандия Това е ярката звезда във Втората международна война, която поставя началото на края на нацистка Германия
 

Молитвата на Рузвелт

Молитвата на Рузвелт: „ Всемогъщи Господи! Днес нашите синове, гордостта на нашата нация, правят велико дело. Води ги. Дай им мощ, геройство и неотстъпчивост. Те се борят за свободата “.
Чърчил декларира: „ Най-трудната и комплицирана интервенция в историята на човечеството, за подготовката на която бяха нужни две години “.
Сталин споделя: „ Историята на войните не познава друга интервенция, сравнима по дълбочината на мислене, грандиозността на мащабите и майсторството на осъществяване “.

 

Мащабността на десантната интервенция в Нормандия през 1944 година от обединените войски на Съединени американски щати, Англия и Канада е поразителна. За един ден и една нощ през Ла Манш – водно пространство с широчина от 100 до 160 км, са трансферирани на френския бряг 175 000 души в цялостно бойно снаряжение и 50 000 единици бойна техника – от мотоциклети и танкове до бронирани булдозери.

В това грандиозно форсиране на пролива против Атлантическия вал на германците вземат присъединяване 5300 кораба и 11 000 самолета.

Хитлер не е очаквал този обсег, само че е планувал нападението. В инструкция още от 3 ноември 1943 година той заповядва: „ Опасността от Изток остава, само че още по-голяма заплаха идва от Запад: англо-американски морски десант, който би довел до преодоляване на Рейнско-Рурския район – индустриалното сърце на Германия. Аз взех решение да се усили нашата защита на Западното направление. Изходът на войната зависи от войските, сражаващи се на Запад! "

Генерал Алфред Йодъл, шеф на щаба на оперативното управление на въоръжените сили, предлага на Хитлер да се разпореди на фелдмаршал Ромел тактическото управление на Западното направление под управлението на фелдмаршал Рундщет, който е командващ на Западния фронт.

За основаването на същински Западен вал Ромел споделя на основния инженер Вилхелм Майз, че са нужни милиони противопехотни мини, противотанкови мини, противодесантни мини, минни полета, мини с дистанционно управление, влакови композиции с цимент, желязо, дървени стълбове, разнообразни артилерийски системи със стотици хиляди снаряди, преносими пехотни елементи и бронетанкови дивизии. На 15 януари 1944 година Ромел приема своето ново предопределение. До 6 юни остават по-малко от пет месеца. Започва
строителната авантюра – Атлантически вал
Трагедията на немското командване е в това, че то би трябвало да се преценява с опцията на съперника да извърши десант на всички места по цялото западно крайбрежие от Антверпен до Бискайския залив, което значи прахосване на силите и средствата на фронт с дължина повече от 2000 км. Немското командване разполага единствено с 59 дивизии, в това число 10 танкови и един зенитен корпус, разпръснат от устието на р. Шелда до р. Лоара. Особено интензивно се построява немската защита на крайбрежието на Нормандия. По мнението на представители на Военноморски сили крайбрежните рифове правели възможен десант на съперника малко евентуален, а даже изключвали тази опция.

Изградени са заграждения на плажните линии сред висшата и нисшата точка на приливната вълна. Построен е пояс от стоманени рами с височина 3 м по бреговата линия на разстояние 150 м от висшата граница на прилива. Към тях са сложени противотанкови мини с 5,5 кг тротил и остарели френски артилерийски снаряди, докарани от линията Мажино. Не доближават морски мини, които са били водонепроницаеми. На 70 м от брега в морето е построен пояс от заграждения, който се състои от противотанкови ежове: три или четири двуметрови релси, заварени за да пробият дъното на десантните кораби.

Окопите на стрелците и картечните планове се разполагат в подножието, по средата и на върха на скалните сектори. Построени са бетонни дотове, в които се разполагат картечни и минохвъргачни планове.

Ромел изпада в плен на концепцията за строителство на железобетонни укрепления и вкопаване на стълбове и надълби в комбиниране с минни полета и телени заграждения. Той заповядва всички бойци дружно с „ източните батальони “ да строят брегови заграждения, като оставя на втори проект ученията и подготовката на бойците и офицерите за защита на морския бряг.

Главният план на Ромел се заключава в следното: да се спре настъплението на съперника на брега и да не му се даде опция да се закрепи, завоювайки плацдарм.

Любопитна детайлност е, че на 1 юни 1944 година Ромел поглежда схемата за придвижвания на Луната и приливите и декларира, че не вижда удобни условия за осъществяване на десант до 20 юни.
Стратегията на съдружниците смъртоносно изненадва
На 6 юни в 6,30 ч. на френския бряг от десантните кораби слизат първата вълна пехотинци, въоръжени с автомати, картечници, гранати, базуки, удължени заряди, минохвъргачки. Следват инженерните елементи, леката артилерия, зенитките, втори ешелон пехота с артилерия, танкове и друга техника.    

През това време 3467 тежки, 1645 междинни бомбардировача и 5409 изтребителя управляват изцяло небето над десанта.

На разсъмване Военновъздушни сили и ВМФ на съдружниците засипват крайбрежието на Нормандия с град от авиобомби и снаряди. Те подавят немските батареи, унищожават отбранителните уреди, унищожават телените заграждения и минните полета, повреждат линиите за взаимозависимост, траншейната система, укритията и ходовете за известия.

Бурното море и високата приливна вълна изхвърлят на рифовете по-малките десантни кораби. В два пункта на десанта сполучливо се спускат във водата танкове амфибии, под прикритието на които пехотата във вода до гърдите излиза на френския бряг и стартира стълкновение за преодоляване на плацдарм.

Осем полка, изцяло окомплектовани, минават незабавно в нахлуване против немската защита. Като трансферират на континента пет дивизии по море и три въздушно-десантни по въздуха, съдружниците разполагат с числено предимство в региона на десанта.
В основата на триумфа на Айзенхауер
лежи концепцията да не се прави десант в пристанища и в най-тясната част на пролива, където врагът е най-силен.Успехът на съдружниците се изяснява извънредно с тяхното предимство във въздуха, което изцяло унищожава пътищата за подвоз. В други условия немските войски биха изхвърлили англо-американските елементи в Ла-Манш “.Град Кан се овладява още през първия ден, само че пада дефинитивно едвам след месец тежки боеве. Полуостров Котантен с пристанището Шербур се завзема след пет седмици.Унищожавайки мостовете над реките Сена и Лоара, съюзническата авиация изолира в стратегическо отношение региона на сраженията в Нормандия.
Хитлер не е известен за десанта
до обед на 6 юни, а Ромел е в Германия. В своя щаб той се връща вечерта на 6 юни, а към това време съдружниците имат плацдарм на брега. В това е и огромната неточност на Ромел, а седмица по-късно съдружниците трансферират на континента 326 000 души, 5400 самолета и 104 000 тона бойна техника.Вследствие на господството на Съединени американски щати и Англия във въздуха, дефицита на гориво и разрушените железопътни пътища и мостове, немското командване изключително мъчно трансферира в региона на бойните дейности нови сили. Това става през нощта по околни железопътни пътища, вследствие на което скоростта на придвижване към фронта е 50 км в денонощие. Германия води война на два фронта. Нейното военно проваляне е неизбежно.На 17 юни 1944 година се организира среща на Хитлер с Ромел, на която фюрерът отхвърля настояването да се изтегля полуостров Котантен за да се редуцира линията на фронта. Той не приема мисълта, че действен пробив в немската защита ще докара до злополука.Хитлер има вяра, че реактивните изтребители „ МЕ-262 “, безпилотният аероплан снаряд „ Фау-1 “ и ракетата „ Фау-2 “ ще внесат поврат във войната. Месец но-късно Ромел е тежко ранен. Така   
ориста попречва Ромел
да взе участие в покушението против Хитлер на 20 юли, само че поставя завършек на живота си с ампули с цианкалий.В своята книга - „ Ден „ Д “. 6.06.1944 година “, американският историк Стивън Амброуз написа: „ Немците изгубиха четири години за строителството на Атлантическия вал. Те изразходваха хиляди тонове бетон и желязо.  Те изкопаха хиляди километри траншеи. Заложиха милиони мини и построиха хиляди километри телени заграждения. Те построиха десетки хиляди брегови заграждения. Това беше популярен инженерен героизъм, който гълтам голямо количество материали, човешки запаси и строителни мощности на Германия в Западна Европа. Тъй като не е имал дълбочина, втора защитна линия, то след превъзмогването му той става ненужен. „ Атлантическият вал “ би трябвало да се смята за една от великите неточности на военната история “.Днес, 78-години по-късно, десантната интервенция в Нормандия е ярка звезда във военната доктрина и процедура. Тя поставя началото на края на нацистка Германия и потвърждава правотата на думите на Наполеон: „ Войната – това е анахронизъм. Някога успехите ще се реализират без оръдия и щикове ".